Някой казват че такава държава няма. И че тя нямала общо с нас - българите. Но ето днес, има седем стоки, които в целия Среден Изток се назовават "Булгар"... А ги правят не у нас, а на пределите на същата тази Балхара. И докато за нашите българи е неизвестно че да си купиш "Булгар" килим е по голямо богатство и качество от персииския, и с по дълга традиция, то за изтока това е неуспорим факт. Остава само ние да си отворим очите на изток... И да видим това от което някой ни забраняваше.
Етнонимът Българин е едно от най неясните и дискутирани до ден днешен въпроси. Тук няма да излагам различни за и против за теориите, макар че вече е напълно сигурно че етнонимът ни е пряк дериват от иранските езици и означава "бял; висок", както доказва Иван Т. Иванов, в негови изследвания. Факт е обаче че името ни си бе загадка, за разлика например от етноним като "славянин", който има чиста и добре позната етимология с аналози в различни западни езици.
В модерният китайски Българите са познати като Ба-го или Бао-Гуо. Днес се предполага че древното название булгар е познатото ни от техни източници "пу-ку", или "бу-гу". Тези две имена са споменавани многократо от 103 преди христа до 8ми век след новата ера. Местообитанието на товз племе се е Централна Азия, и земите северно от Хиндокуш, западно от Сърдаря и от двете страни на Амурдаря. Трябва да се отбележи че в миналото двете реки са имали различни корита, който не съвпадат с днешните.
Китайските хроники говорят за изместване на българската административна Йерархия на запад, от централна Азия към Северен Кавказ. Титлата Сулифа за вожд на българите Пуку фигурира, в централна азия, а по късно в 10 век Ал Масуди споменава за титла Сулифа между Черните Българи на Бат Боян и главният им град Семендер. В Централна азия титлата сулифа е записана за владетел "Сулифа Кенан Баин", което вероятно означава Сулифа Кан Баян. Факт е че китайците не използват титлата Хан. И до днес има спорове относно етимологията на титлата, защото е широко признато че тя е без близък аналог, и изкривеното китайско название прави почти невъзможно нейното дефиниране.
За миграцията на българите, говорят и погребалните ритуали. В некрололите на Бишкекската долина на Южен Таджикистан(северна Бактрия), по поречието на река Кафир-Ниган, приток на Чейхун, повечето от погребеният показват почти 100% съвпадения с гробовете по южното поречие на Волга. Некрополите в северна Бактрия имат много общо с тези в Дунавска България и Северна Добруджа. Редица събития провокирали българите да напуснат Бактрия. натискът от северните тюркски племена и промените в климата принудили Българските земеделци и скотовъдци да се преселят. След разпада на Гръко-Бактрииското царство тази тенденция ставала все по осезаема. през 3 век, Бактрия претърпяла редица войни, а плодородните земи ставали все по-малко, за нарастващото българско население. Всичко това довело до масови български преселения, към района Северно от Кавказ и то още от 2век.
Показателно е и че след 2-3 век в Бактрия вече нямало некрополи, каквито за пръв път се появили в Северен Кавказ. Може да се заяви смело че българите са обогатили доста културата на късните сармати. По време на преселението българите се влели във вълната на множеството източни европеидни народи нахлуващи към Европа, но избрали земи, който са били ключов търговски път. Твърди се че през 4ти век българите са били част от Хунската Конфедерация, като самостоятелен независим съюзник.
ЗА РИМСКИТЕ ПЪТИЩА...
Римските пътища в България и съвремените...
