Постинг
31.03.2016 12:09 -
НАРОДЪТ НА ПАЗИТЕЛИТЕ
Днес мнозина пишат и говорят за това кои сме и от къде идваме. Колко древен е народът ни и колко значим. Мнозина са увлечени да издирват и търсят тайните, които са вложение в културата и самобитността ни. Да изучават богатството, на което сме носители и наследници. Въпреки това народът ни в по-голямата си част остава сляп и разделен, неосъзнат и гневен. Не това обаче е смисълът, който трябва да мотивира търсачите.
Ние българите сме повече презирани и оплювани отколкото мнозина други народи. За всичко си има причина. Може би единствено евреите могат да бъдат конкуренти в претенциите да са по-упреквани и презирани от нас. Но и за това си има причина. Тук ще отворя една скоба и повече няма да говоря в тази публикация за еврейския народ. (Мнозина упрекват днес евреите за цялото зло на човечеството и сякаш ако си роден евреин това е равносилно на "проклет". Да, в световен план има елит, между които мнозина са евреи, но ако вие зачеркнете един цял народ заради шепа зли сатанизирани хора, то тогава няма да успеете да получите, да намерите и да ви се отвори истинското познание. Няма да разберете чистия смисъл на нашето съществуване. Това могат да получат само чисти сърца, чисти души, които са съумели да се освободят от омразата към когото и да е.)
ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИНА
И други народи се припознават в този вечен символ, който аз ще нарека ЗНАКА НА БЪЛГАРИНА. Турци, унгарци, украинци и дори мнозина азиатски народи. В това няма нищо лошо, ако съумеят да разберат какво е неговото предназначение и да се идентифицират с духа на познанието, което носи, то само тогава те са достойни, но има едно "АКО съумеят". На нас, българите, е дадена привилегията да го носим в гена си, а не просто в историята си. Но нека не оставате заблудени, че това ни поставя по-високо в човешката цивилизация, щом тънем в омраза, мрак и първични нисши страсти. Това, да се гордееш с миналото си и да останеш сляп и неук към уроците на миналото е равносилно на невеж глупак, който се опитва да облече снаряжение, което ще го убие, защото не е разбрал как се използва.
Тази 7 лъчева розета е емблематична за българите. Розетата от Плиска. Някой я наричат езическа и правят грешка. Преди християнството да се появи на сцената на световната цивилизация тя е съхранявала древно познание от времето на самото сътворение. Ще се убедите че това знание е запечатано и споделено и от християнството. Само невежи хора в историята на човечеството са се опитвали да заличат познание което е незаличимо и преминава като жива река през хилядолетията и продължава да дава живот и носи познание за гладните и жадни души. Запомнете това число 7 което ще срещате толкова често. Това свещено и Божествено число съпътстващо цялото съществуване на българския род. Но нека започнем от Небосвода който още древните ни предци са наблюдавали и изучавали. Небето от което дойде съзидателната сила сътворила планетата ни и по късно "оплодило" я с живот. Традиционният български знак iYi, изобразяващ Оралото (съзвездието Орион)
В съзвездието Орион се крие огромна тайна чертаеща историята на човешката цивилизация.
Във всички религии ще откриете една повтаряща се история за възникването на човечеството, тя е в основата и на християнството. Историята за свещеното дърво на познанието на добро и зло и дървото на живота до което бяха поставени херувими и бе отнет свободния достъп на човечеството такъв какъвто той притежаваше в началото на сътворението.
Вероятно най-ранното известно изображение на Дървото на Живота защитавано от въздушни и земни духове е от преди 9 – 12000 години от неолитния Гьобекли тепе, Мала Азия. На релефа са изобразени змия и птица, между тях дърво. Символиката в по-широк смисъл означава: Дър- вото на Живота, закриляно от Земята (змия) и Небето(птица)
Тази втора плочка е открита на същото място заедно с показаната горе. Разликата тук е че и двамата образа на пазители са змии. Това всъщност показва единението между небе и земя. Доминиращия символ винаги е този на дървото на живота.
В тези две аналогии виждате иконография на едно и също от различни епохи и съответно религии. И в двете ще видите структурата на IYI категорично и ясно. 1. Дървото на живота 2. Божият дух над дървото на живота 3 Двамата пазители 3. Символиката на змията
Ето какво представлява човешката ДНК:
1. Човешка ДНК структура. Двустълбна змиеобразна спираловидна структура която съхранява целостта на информацията-знание в основата на човешкия живот 2. Шумерската Ningizida и Mushussu от преди 2100 години пр. Хр. Двете змии пазители на дървото на живота и носители на познанието.
1. Скална църква Свети Константин и Елена в Яйлата. България. Направен е паралел между иконографията на разпятието и двамата светци със знака IYI.
2. Знака на кръста върху знака ІYI, каменна плоча от музея в Плиска.
Ранните християни категорично са ни показали чрез метода на аналогична съпоставка, какво е значението на този символ. Кои сме ние и каква е мисията ни като народ пазители на божествения живот и знание. Пазители на човечността и извора на спасението за човечеството.
Една от най показателните визуални представи за това кои сме и каква е нашата мисия като народ е тази която ни е оставена в наследство от тракийските оброчни плочи на конника Херос.
Херосът е праотецът на този народ, херосът е генома на този народ. Херосът е ХЕРОвима пазителя на дървото на живота.
В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало: „защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живота. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи – грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,Персия, средна Азия.
Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим” съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата – произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah, авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник . Л. А. Гиндин също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск, Бествил и Покорни. От същия корен се извежда и името на планината Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител.
Ние българите сме повече презирани и оплювани отколкото мнозина други народи. За всичко си има причина. Може би единствено евреите могат да бъдат конкуренти в претенциите да са по-упреквани и презирани от нас. Но и за това си има причина. Тук ще отворя една скоба и повече няма да говоря в тази публикация за еврейския народ. (Мнозина упрекват днес евреите за цялото зло на човечеството и сякаш ако си роден евреин това е равносилно на "проклет". Да, в световен план има елит, между които мнозина са евреи, но ако вие зачеркнете един цял народ заради шепа зли сатанизирани хора, то тогава няма да успеете да получите, да намерите и да ви се отвори истинското познание. Няма да разберете чистия смисъл на нашето съществуване. Това могат да получат само чисти сърца, чисти души, които са съумели да се освободят от омразата към когото и да е.)
ЗНАКЪТ НА БЪЛГАРИНА
И други народи се припознават в този вечен символ, който аз ще нарека ЗНАКА НА БЪЛГАРИНА. Турци, унгарци, украинци и дори мнозина азиатски народи. В това няма нищо лошо, ако съумеят да разберат какво е неговото предназначение и да се идентифицират с духа на познанието, което носи, то само тогава те са достойни, но има едно "АКО съумеят". На нас, българите, е дадена привилегията да го носим в гена си, а не просто в историята си. Но нека не оставате заблудени, че това ни поставя по-високо в човешката цивилизация, щом тънем в омраза, мрак и първични нисши страсти. Това, да се гордееш с миналото си и да останеш сляп и неук към уроците на миналото е равносилно на невеж глупак, който се опитва да облече снаряжение, което ще го убие, защото не е разбрал как се използва.
Тази 7 лъчева розета е емблематична за българите. Розетата от Плиска. Някой я наричат езическа и правят грешка. Преди християнството да се появи на сцената на световната цивилизация тя е съхранявала древно познание от времето на самото сътворение. Ще се убедите че това знание е запечатано и споделено и от християнството. Само невежи хора в историята на човечеството са се опитвали да заличат познание което е незаличимо и преминава като жива река през хилядолетията и продължава да дава живот и носи познание за гладните и жадни души. Запомнете това число 7 което ще срещате толкова често. Това свещено и Божествено число съпътстващо цялото съществуване на българския род. Но нека започнем от Небосвода който още древните ни предци са наблюдавали и изучавали. Небето от което дойде съзидателната сила сътворила планетата ни и по късно "оплодило" я с живот. Традиционният български знак iYi, изобразяващ Оралото (съзвездието Орион)
В съзвездието Орион се крие огромна тайна чертаеща историята на човешката цивилизация.
Във всички религии ще откриете една повтаряща се история за възникването на човечеството, тя е в основата и на християнството. Историята за свещеното дърво на познанието на добро и зло и дървото на живота до което бяха поставени херувими и бе отнет свободния достъп на човечеството такъв какъвто той притежаваше в началото на сътворението.
Вероятно най-ранното известно изображение на Дървото на Живота защитавано от въздушни и земни духове е от преди 9 – 12000 години от неолитния Гьобекли тепе, Мала Азия. На релефа са изобразени змия и птица, между тях дърво. Символиката в по-широк смисъл означава: Дър- вото на Живота, закриляно от Земята (змия) и Небето(птица)
Тази втора плочка е открита на същото място заедно с показаната горе. Разликата тук е че и двамата образа на пазители са змии. Това всъщност показва единението между небе и земя. Доминиращия символ винаги е този на дървото на живота.
В тези две аналогии виждате иконография на едно и също от различни епохи и съответно религии. И в двете ще видите структурата на IYI категорично и ясно. 1. Дървото на живота 2. Божият дух над дървото на живота 3 Двамата пазители 3. Символиката на змията
Ето какво представлява човешката ДНК:
1. Човешка ДНК структура. Двустълбна змиеобразна спираловидна структура която съхранява целостта на информацията-знание в основата на човешкия живот 2. Шумерската Ningizida и Mushussu от преди 2100 години пр. Хр. Двете змии пазители на дървото на живота и носители на познанието.
1. Скална църква Свети Константин и Елена в Яйлата. България. Направен е паралел между иконографията на разпятието и двамата светци със знака IYI.
2. Знака на кръста върху знака ІYI, каменна плоча от музея в Плиска.
Ранните християни категорично са ни показали чрез метода на аналогична съпоставка, какво е значението на този символ. Кои сме ние и каква е мисията ни като народ пазители на божествения живот и знание. Пазители на човечността и извора на спасението за човечеството.
Една от най показателните визуални представи за това кои сме и каква е нашата мисия като народ е тази която ни е оставена в наследство от тракийските оброчни плочи на конника Херос.
Херосът е праотецът на този народ, херосът е генома на този народ. Херосът е ХЕРОвима пазителя на дървото на живота.
В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало: „защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живота. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи – грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,Персия, средна Азия.
Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим” съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата – произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah, авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник . Л. А. Гиндин също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск, Бествил и Покорни. От същия корен се извежда и името на планината Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител.
Следващ постинг
Предишен постинг
