Астрономът Жан Ласкар от Националния център за научни изследвания публикува сензационна математическа теория за влиянието на Луната върху поведението на Земята. Той стига до извода, че без гравитационното влияние на земния спътник нашата планета би се въртяла около оста си много по-бързо, а денонощията щяха да са с продължителност само няколко часа. Луната сякаш специално има подходяща маса и се намира на съответното разстояние, за да забави движението на планетата.

Нещо повече, тя е наклонена необяснимо правилно. Без това в отделни райони щеше да е обичайно явление резкият преход от палеща горещина към непоносим студ и обратното. Нещо повече, нямаше да имаме нито стабилни годишни сезони, нито постоянни полюси, нито стабилизиран климат, нито постепенно изменение на температурата, което позволява на живите същества да оцелеят.

Ако я нямаше Луната, то и нас нямаше да ни има. Въз основа на тези данни учените се замислят кой и защо е създал Слънчевата система?!…

Пръв хипотезата, че животът на Земята може би е „привнесен” от Космоса, изказва известният шведски химик Сванте Арениус. В края на XIX в. той заявява, че зародишите на живота могат да попадат на различните планети заедно с астероидите, метеоритите или космическия прах. Попадналите с тях бактерии започват да мутират в непознатата среда, пораждайки живота. Именно така на Земята са се появили хората, смята шведският учен. Много физици, химици, биолози с готовност се съгласяват с него.

Френски учени изказват шокираща хипотеза. Те твърдят, че разполагат с доказателства, че Слънчевата система е създадена изкуствено.

Стивън Бенер: „На Марс открихме вода, но което е по-важно, там има необходимите за възникването на живота бор и молибден, каквито няма на Земята. По този начин предположението, че животът се е зародил не на Земята, а на Марс, се превръща в научен факт”.

Изучавайки Космоса, учените се сблъскват с множество аномалии. Една от тях е неправилното разположение на планетите по отношение на Слънцето. Работата е там, че според законите на физиката планетите в нашата слънчева система би трябвало да бъдат подредени различно – от най-голямата към най-малката. Пръв до Слънцето трябва да е Юпитер, след това Сатурн, след него Нептун, Уран, Земята, Венера, Марс и едва след това Меркурий. Астрономите стигат до този извод, изучавайки съседни планетни системи. Изследвайки над 200 екзопланети, разположени отвъд границите на Слънчевата система, става ясно, че големите планети се стремят към своята звезда, а малките – обратно – се отдалечават от нея. И само в нашата система всичко е наопаки. Това, че Слънчевата система не живее по общите правила на Вселената, може да говори само за едно: тя е създадена изкуствено!

Дънкан Лунън, астроном, президент на Шотландската асоциация за технологии и изследвания: „Строежът на Слънчевата система потвърждава изкуствения й произход. Забелязва се математически модел в нейното разположение, а Земята сякаш е специално създадена, за да може на нея да живеят хора. На нашата планета има оптимални условия за това“.

Освен хаотичното разположение на планетите в нашата слънчева система не по-малко изумява и нейният център – Слънцето. Около него в момента има два спътника на програмата „Стерео”. Още от самото начало на мисията си те предават на Земята тайнствени снимки, на които се виждат странни обекти. Те са огромни, летят около звездата със свръхзвукови скорости и дори се „приземяват” върху нея!?

Павел Свиридов, ветеран от руското военното разузнаване: „Проектът „Стерео” на американците включва два спътника, разделени на 180 градуса ъглова величина, които предават информация от различни страни на звездата. Той позволява да се установи, че на Слънцето се случват доста интересни неща. Там постоянно излитат, долитат различни апарати, никой не изгаря… От НАСА уверяват, че това са дефектни цифрови фотографии. Но…”.

Неотдавна „Стерео” предаде загадъчна снимка, на която се вижда „пукнатина” върху Слънцето. Привържениците на теорията за Апокалипсиса изпаднаха в паника, докато учените не обясниха, че става дума за обикновено слънчево петно, приело тази странна форма. Но всъщност никой със сигурност не знае за какво става дума. Температурата на повърхността на Слънцето е 6 млн. градуса – нито едно същество не може да понесе такава горещина и радиация.
С изследването на Космоса човечеството намира все повече следи от чужд разум в Слънчевата система. Фобус е един от двата спътника на Марс с размери 26 км в диаметър. През януари 2011 г. безпилотният апарат „Марс Експрес” на Европейската космическа агенция успява максимално да се доближи до него. По време на мисията са получени триизмерни снимки на Фобос. Освен това апаратът изследва и вътрешността на спътника на Марс. Въз основа на резултатите някои експерти заявяват, че Фобос не би могъл да е естествен спътник на Червената планета – астероид. Но какво е тогава?! На снимките добре се виждат правоъгълни люкове, а радарът на „Марс Експрес” установява, че една трета от обема на спътника е заета от кухи геометрични помещения.

Фобос (от гр. Phobos – страх), спътник на Марс. Открит е от А. Хол (САЩ, 1877). Разстоянието до Марс е 9400 км, периодът на въртене – 7 часа 39 минути 27 секунди. Има неправилна форма и винаги е обърнат към Марс с една и съща страна.

Фобос има редица особености в своята траектория и строеж, вътрешността му е куха… Може би играе ролята на предна линия на отбраната на Червената планета срещу нахлуване от Космоса?
Елмар Бухнер, планетолог: „Днес може с увереност да се заяви, че Вселената не е възникнала случайно. Толкова сложна и обмислена система не би могла да възникне от само себе си. С всеки изминал ден нашата апаратура става все по-чувствителна, благодарение на което правим открития, които класическият космологически модел просто не е в състояние да обясни”.

Освен това учените твърдят, че всичко се е зародило след Големия взрив. Сам по себе си обаче взривът означава увеличаване на безпорядъка, пълен хаос. Но вместо това имаме подредена Вселена, състояща се от взаимодействащи помежду си и движещи се с различни скорости галактики и звезди. При това е известно, че нашата Вселена е възникнала в резултат на Големия взрив. Но ако учените са прави, се появява закономерният въпрос – а какво е било преди взрива? И най-главното – кой е „организирал” този взрив: Бог, световният Разум, непознатите закони на Вселената. Доскоро се смяташе за некоректно да се задават тези въпроси – отричаше се съществуването на Бог, а науката не се опитваше да надникне отвъд Големия взрив. Но днес въпросите „Кои сме? Кой ни е създал?” възникват с особена острота.

Целият този механизъм действа в удивителен синхрон. Нима е възможно такъв прецизен ред да се появи след мощен взрив – та нали взривът означава хаос!? Как този хаос се е превърнал в ред!? Как се е самоорганизирал? Според много изследователи, явно, не е минало без нечия намеса след взрива.
Владимир Ковал, астроном: „Вселената се развива по определен сценарий. Ако трябва да направим аналогия, можем да я сравним със зърно, семе, от което всичко се развива по определена програма”.

Много експерти смятат, че Слънцето, както и цялата ни система, не само е създадено изкуствено, но и се привеждат множество факти, които свидетелстват, че съществува могъщ, извънземен разум, наблюдаващ цялото човечество. Казано с други думи, способен да коригира развитието на нашата цивилизация.

Ако се погледне по-отвисоко изглежда, че някой висше същество е създало Слънчевата система. Има достатъчно съвпадения и доказателства( косвени). Луната мисля, че е изкуствено създадена, а съм чел, че първата Луна е паднала в Карибския басейн. Тя е била по-малка от сегашната и по-близко до Земята разположена. Излиза, че някой ни управлява и наблюдава нашето развитие.

За луната има съмнения, че е куха и за направата и е използвано много ТИТАН .
Съмненията идват от това, че тя е съвършено кръгла / в природата няма съвършени кълба /, и, че стои на строго определено разстояние , защото най-малкото отклонение от Земята ще доведе до катаклизми.