Мастиката е сред предпочитаните от нашенеца летни питиета. Това високоалкохолно анасонова питие се консумира в охладен вид. Обичайно алкохолното съдържание в него възлиза на 45 до 50 процента. По правилно този тип алкохол се разрежда с вода, преди да бъде поднесен. При това положение цветът на напитката се изменя леко и придобива млечно бял нюанс. Мастиката се смята за мъжко питие, макар и понякога да се срещат и представителките на нежния пол, на които също им допада вкуса на пивото.

При всички положения едно е сигурно-това е питие, при чиято консумация хората стават още по-контактни и езикът им бързо се развързва. Мастиката се предпочита не само от българите, но и от жителите на южните ни съседки Турция и Гърция, като при първите алкохолната напитка е известна с наименованието Йени ракъ. Гръцки вариант на мастиката се явява узото. Всъщност мастиката се харесва и на други народи, намиращи се около Средиземноморието. Сред населението на Испания анасоновото питие е познато като анисадо. Италианците пък го наричат самбука. Във Франция алкохолът е познат като рикар. Не бива обаче да се забравя, че в различните страни видът на този алкохол не е абсолютно еднакъв.

  Производство на мастика

Тази невероятна напитка се добива след ароматизиране на етилов алкохол с анетол. Анетолът представлява етерично масло. То се образува след обработка на зелен анасон, звездовиден анасон и резене. Добавя се и смола /дъвка/ от мастиково дърво, а също и друг ароматен дестилат. Именно от мастиковата дъвка е произлязло и името на алкохолното питие.

История на мастиката

Мастиката има богата история. Оказва се, че мастиковата дъвка /смола/, от която се произвежда тази напитка, е била позната на човечеството през античността. Според някои източници още тогава мастиковата дъвка е привлякла вниманието на Херодот и Хипократ. В старинни писания се споменава за множеството лечебни свойства на смолата. Тя се е прилагала при змийски ухапвания и бяс. Използвала се е успешно също така при кожни проблеми. За чудодейното действие на средството потвърждават и болните, които след употребата му се чувстват значително по-добре.

По-късно става ясно, че то се отразява положително и на хора, страдащи от диабет. Мастиковата дъвка имала благоприятно действие и при астма, стомашни оплаквания, язви и др. През различните епохи тя се е употребявала с разнообразни цели. Любопитно е, че с нейна помощ са се произвеждали клечки за зъби и са се разбърквали някои видове бои. Смята се, че питието мастиката е произлязла от остров Хиос някъде около осемнадесетото столетие. Едно предание разказва как по-късно то се е озовало и по нашите земи.

Говори се, че по време на Втората световна война цар Борис III помогнал на един грък да се отърве от участта на военнопленник. Той пък се оказал наследник на голям производител на мастика и така царят започнал редовно да получава известно количество от омайната напитка. През Възраждането мастиката постепенно успява да се разпространи по нашите земи, като значителен принос в това имат турците.

Поднасяне на мастика

Нерядко при сервирането на мастика се наблюдават грешки. Така например някои потребители имат навика да съхраняват бутилките с питието в камери. Според експертите обаче това е в техен ущърб, тъй като след това се понижава качеството на алкохола. След подобно съхранение се изменя вкусът на питието, а кристализираното анетолово масло впоследствие не се разтваря успешно. В резултат на това при консумация се усеща най-вече вкус, напомнящ за спирт. Ето защо специалистите препоръчват питието да се налива неохладено, а впоследствие към него да се добавя студена вода или кубчета лед.

 

Не трябва също така да се забравя, че при наливане на напитката в съда, той не трябва да се изпълва докрай, за да може питието да се разреди с вода после. Освен с добра компания мастиката върви и с хубаво мезе. Подходящи добавки към нея са традиционната шопска салата, млечната салата, салата от печени чушки, кьопоолу, маслинови пастети, пушени морски деликатеси, различни видове пържена риба и др. Много приятна комбинация е мастика с диня.

Ползи от мастика

Смята се, че в неголеми количества мастиката действа положително на организма и дори помага при някои оплаквания. Народни лечители препоръчват рецепти с мастика при лечение на безплодие. Според други тя помага за лечение на астма. Лековитото действие на мастиката от части се дължи на анасона, който има способността да намали болката.

В същото време той се прилага при кашлица, стомашни оплаквания, киселини, възпалителни процеси и проблеми с бъбреците. Смятат се, че може да се приеме още и като афродизиак. Анасонът действа като антибиотик и унищожава някои видове бактерии. Той също така се приема при липса на апетит.

Мастика в кулинарията

Мастиката е алкохол, който по принцип се употреба при забъркването на различни коктейли. Сред емблематичните питиета с мастика е така нареченият облак, който освен анасоново питие съдържа още мента и прясно мляко. На някои места у нас мастиката се смесва с ракия. Според други смели идели тя може да се комбинира още с ром, уиски, вишнев ликьор. Мастиката обаче влиза и в състава на някои изкусителни кулинарни специалитети. Тя се ползва за овкусяване на ястия от риба, както и на гозби от телешко и свинско.

Всъщност, мастик на френски означава дъвка-мастике- дъвча, както и мастикаре на италиански
Името явно е свързано с дъвка- на питието
Анетолът е много силен стабилизатор Има доказано противораково действие Качествената мастика е лекарство Впрочем всеки качествен концентрат е такова И като лекарство трябва да се дозира От 30 до 50 милилитра ,на гладно ,три пъти на ден, 15 - 30 минути преди храна Това е изпитана рецепта на доц Янаки Верани, автор на първата синтетична дъвка в България

За предпочитане е обаче мастиката!

Лека нощ!

Супер коментар ! Пуснах този пост, щото много обичам Мастика или Узо. Аз слагам много лед и малко вода. Салатата е предимно Шопска а мезето предпочитам да е с морски дарове. Наздраве !!!