Постинг
09.07.2019 17:01 -
Животът всъщност е илюзия, създадена от Матрицата
Вие само си мислите, че живеете своят живот. Животът се случва сам по себе си, както и нощният сън.
Струва ви се, че сте в тялото / ума – но това е само първично възприятие.
Може би си мислите, че имате свобода на избор – това е просто мимолетно усещане.
Вие си мислите, че вие сте причината за нещо в живота си – но в сънищата не е по-различно.
В съня също съществуват всички тези елементи (възприятие, усещания), но сънят реален ли е , когато се събудите?
Вие смятате, че сте въвлечени в нещо – но тази въвлеченост е само привидна. Идентифицирането ви с тялото, ума и всичко останало е само една илюзия.
Всичко се случва само по себе си, но изглежда така, сякаш има реален живот с всички възприятия. Аналогията с нощния сън е много подходяща.
Друга аналогия – гледате филм, в който има всички физически възприятия, всички мисли, емоции и чувства, и понеже вниманието е изцяло погълнато от тези възприятия, всичко изглежда реално.
Чувството за реализъм на това, което се случва, е една прекрасна защита срещу “хакване” на Матрицата. Всичко е толкова реалистично, че повечето хора нямат никакви съмнения за това.
Какво можете да направите в този филм? Нищо. Във филма всичко се случва само по себе си. Можете само да го гледате и да възприемате. Това безлично осъзнаване. Личните действия – това е илюзия, тъй като самата отделна личност е само част от филма.
Вижте сами, тялото ходи само, мислите идват сами, идват от само себе си, решенията възникват спонтанно. Ако сте достатъчно наблюдателен, вие ще започнете да забелязвате все повече и повече такива моменти, все по-често, докато най-накрая не се случи Пълно разбиране: всичко се случва само.
Няма някакъв деятел, няма никаква личностна причинност, няма никаква свобода на избор, няма никаква отъждественост и въвлеченост, няма никакви проблеми, има само едно безличностно осъзнаване на това, което се случва.
В този фантастичен свят всичко се случва мимолетно, като мираж в пустинята. Така че всичко, което ние притежаваме във физическия свят няма никаква стойност, защото то преминава. Ние трябва да побързаме да се научим да чувстваме с душата, защото всичко в материалния свят, включително и човешкия живот, не е повече от мехурчета пяна върху морски пясък.
Невежеството казва: “Ти и аз, аз и ти.”
Знанието казва: “Ти си вътре в мен, аз съм вътре в теб.”
Струва ви се, че сте в тялото / ума – но това е само първично възприятие.
Може би си мислите, че имате свобода на избор – това е просто мимолетно усещане.
Вие си мислите, че вие сте причината за нещо в живота си – но в сънищата не е по-различно.
В съня също съществуват всички тези елементи (възприятие, усещания), но сънят реален ли е , когато се събудите?
Вие смятате, че сте въвлечени в нещо – но тази въвлеченост е само привидна. Идентифицирането ви с тялото, ума и всичко останало е само една илюзия.
Всичко се случва само по себе си, но изглежда така, сякаш има реален живот с всички възприятия. Аналогията с нощния сън е много подходяща.
Друга аналогия – гледате филм, в който има всички физически възприятия, всички мисли, емоции и чувства, и понеже вниманието е изцяло погълнато от тези възприятия, всичко изглежда реално.
Чувството за реализъм на това, което се случва, е една прекрасна защита срещу “хакване” на Матрицата. Всичко е толкова реалистично, че повечето хора нямат никакви съмнения за това.
Какво можете да направите в този филм? Нищо. Във филма всичко се случва само по себе си. Можете само да го гледате и да възприемате. Това безлично осъзнаване. Личните действия – това е илюзия, тъй като самата отделна личност е само част от филма.
Вижте сами, тялото ходи само, мислите идват сами, идват от само себе си, решенията възникват спонтанно. Ако сте достатъчно наблюдателен, вие ще започнете да забелязвате все повече и повече такива моменти, все по-често, докато най-накрая не се случи Пълно разбиране: всичко се случва само.
Няма някакъв деятел, няма никаква личностна причинност, няма никаква свобода на избор, няма никаква отъждественост и въвлеченост, няма никакви проблеми, има само едно безличностно осъзнаване на това, което се случва.
В този фантастичен свят всичко се случва мимолетно, като мираж в пустинята. Така че всичко, което ние притежаваме във физическия свят няма никаква стойност, защото то преминава. Ние трябва да побързаме да се научим да чувстваме с душата, защото всичко в материалния свят, включително и човешкия живот, не е повече от мехурчета пяна върху морски пясък.
Невежеството казва: “Ти и аз, аз и ти.”
Знанието казва: “Ти си вътре в мен, аз съм вътре в теб.”
