Прочетен: 1242 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.09.2020 19:09
Преди да се присъедини към Ричмънд Фед, Том Баркин е бил старши партньор и главен финансов директор в McKinsey & Company .
„ Прекарах професионалния си живот, помагайки на фирмите да вземат решения свързани с наемане на персонал, обезщетения и ценообразуване. Така че се надявам да допринеса с различна перспектива към FOMC.(...)
Моите колеги в комисията са едни от най-талантливите макроикономисти, банкери, академици и финансови регулатори в страната. Но като единствен член на комисията, идващ от реалният бизнес, аз подхождам по различен начин.„
Част от реч на Том Баркин - президент и главен изпълнителен директор на Ричмънд Фед.
„…И макар със сигурност да е възможно инфлацията да ескалира в близко бъдеще, трябва да кажа, че съм по-малко притеснен от тази възможност.”
През 2008 г. Фед започна да плаща лихва върху резервите. Тази промяна означава, че по-големият баланс няма инфлационното въздействие, което може да има в миналото. Вместо това, мислете за това като просто за намаляване на падежа на непогасения държавен дълг, тъй като Фед издава краткосрочен дълг в замяна на дългосрочен дълг. Това е съвсем различно от „печатането на пари“. И нашите проучвания показват, че банките затягат стандартите, така че има малко доказателства, че увеличаването на резервите подхранва експлозия в заемите.
От фискална страна процентът на спестявания през второто тримесечие беше 26 процента и все още 18 процента през юли (срещу 8 процента преди кризата), което предполага, че фискалните стимули все още не създават непреодолимо предлагане. А скорошният опит в международен план ни научи, че способността ни да поемем допълнителен дълг може да е по-висока, отколкото сме предполагали преди.
Последната глобална рецесия беше придружена по подобен начин от опасения от инфлация от фискални и неконвенционални парични стимули. Вместо това видяхме ниска и стабилна инфлация тук, в Европа и в Япония. Какво може да обясни това?
В днешната среда на стабилни инфлационни очаквания виждам умерена инфлация, водена предимно от пазарната мощ и прозрачността на цените. По-голямата прозрачност на цените, улеснена от интернет, може да е повишила еластичността на потребителските цени и по този начин да намали реакцията на инфлацията към натиска върху ресурсите. В същото време глобалнатаa конкуренция, е накарал продавачите да се колебаят да повишат цените.
И все пак, ако тези сили се разсеят (да речем чрез деглобализация или антитръст) или ако инфлацията започне да нараства въпреки тези сили, Фед е доказал, че разполага с инструменти за борба с нея. Може да сме ограничени в понижаването на нивата под нулата, но не се сблъскваме със същото ограничение, когато става въпрос за повишаване на процентите, за да отговорим на инфлацията, ако тя се появи.